Бях някъде осми клас, когато хората започнаха да ми казват, че съм хубава. Бях висока и грациозна. Имах страхотна фигура и никога не съм тежала повече от 55 кг. през 20-те си години. Започнах да моделствам в гимназията, когато бях с тъмнокестенява коса до кръста. Когато се гримирах, сложех си мигли, токчета и рокля, бях впечатляваща.
Когато ме изнасили за първи път, той ми каза: "По-добре е, че съм аз, отколкото някой непознат в хотел“, Не съм осъзнавала какво върши баща ми и че то е грешно. Трябваше да минат години, за да мога да събера кураж и да разкрия, че съм жертва на сексуално насилие.
Когато бях тийнейджър (преди много години), прекарах много време в къщата на най-добрия ми приятел. Майка му (Дора) го е родила на около 16 години, така че когато я срещнах за пръв път, тя беше на около 30 години. В продължение на времето станахме приятели и тя постоянно ми беше в мислите през пубертета. Бях доста висок за възрастта си, но в продължение на година тя караше и други мои сантиметри да се увеличават. Беше от онези майки, за които нямаше проблем да ни купуват алкохол и да пият с нас. Обичахме да флиртуваме през цялото време, но винаги по приятелски и невинен начин ... ... до онзи определен момент. Беше 17-ия рожден ден на сина й и тя му беше оставила къщата за купон. Много алкохол, много хора и това беше страхотно.
Първо, аз ще те дразня. Ще ти се подигравам, както намеря за добре, правейки те жаден за голото ми тяло, все повече, с всяка изминала секунда. Ще се усмихвам, ще кокетнича палаво, ще облизвам устните си и ще те гледам в очите по начин, който крещи: „Вземи ме! Сега!”
Но ще те карам да чакаш.
Ще те оставя да се втвърдиш като скала, докато се взираш в мен, представяйки си всички неща, които искаш да ми направиш в леглото. Ще ти позволя да фантазираш как разкъсваш дрехите ми, как целуваш плътта ми и ближеш зърната ми, как галиш гърдите ми и ме любиш в любимите ти пози.
Но ще те накарам да се чудиш, поне за мъничко, дали всичко това действително ще ти се случи...
Свалям токчетата, защото ми омръзна да страдам!
Това не е нито подканване, нито изповед. Това е истински вик в пустиня и макар никой да не ме чуе, аз знам за себе си – тези неща трябва да се кажат. Те ще помогнат на вас, на някой друг, на мен, но може и да си останат изчезнали в дъното на пещерата на съвременния свят приказки без край, приказки с не толкова хубав и щастлив край…И все пак…
Прочети още …