Баща ми ме изнасили, защото било най-добре той да ми отнеме девствеността

Когато ме изнасили за първи път, той ми каза: "По-добре е, че съм аз, отколкото някой непознат в хотел“, Не съм осъзнавала какво върши баща ми и че то е грешно. Трябваше да минат години, за да мога да събера кураж и да разкрия, че съм жертва на сексуално насилие.

С майка ми никога не сме си говорили за сексуалното насилие. И какво е приемливо и какво не. Отне ми години, за да се реша да кажа на някой какво съм преживяла. Не съм осъзнавала, че е било грешно, а когато вече го правех, не знаех как да го кажа на майка ми.

Баща ми беше арестуван, но нашето семейство се разпадна. Майка ми винеше себе си, спорехме много. Аз се чувствах повредена, исках да се самоубия. Сринах се. Започнах да пия постоянно, не ми пукаше за нищо.

Всички социални работници се отказваха в опитите си да помогнат.Трябваше сама да се справя с всичко.

Как да продължа напред? Не понасям мъжете, за мен всички те са насилници! Как можеш да посегнеш на собственото си дете??? С какво го предизвиках? Усещам мъжките погледи върху себе си и в тях виждам единствено чудовището на баща ми.

Моля ви, помогнете ми!