Spodeleno.com публикува това писмо без редакция.

Попаднах съвсем случайно на този сайт , докато си сърфирах из интернет , и реших и аз да напиша нещо .. Не за друго а просто да излея всичко насъбрало се в душата ми ;))) Та така , пишейки моята изповед , мисля че ще получа поздравителни коментари , както и критика , но да си кажа честно мен не ме вълнува особено кой ме съди и кой ме критикува ;)))
АЗ съм просто един шибан Реалист , един маниак който има реален поглед върху случващото се в днешни дни ;) пишейки изповедта си не конретизирам никого а само подчертавам възгледите и мнението си , всеки човек има право на това !!
Не съм некое надуто богаташче дето се фука с кинтите на мама и тати или с маркови дрешки и парфюми ;))) Тея неща за мене са пълна шибня и простотия , много над тях съм !
Не съм и деградирал Боклук , не живея за да тровя някого или да причинявам болка !
не се надувам , и на никого не слугувам ! АЗ съм просто себе си - това което много от хората не са !

Здравейте! От две години насам имам много сериозен проблем, който е на път да опустоши живота ми. Страшно завиждам на всички, за всичко и постоянно! Не се радвам на чуждия успех,на чуждите радости... Дори ако тези неща касаят близките ми хора - приятели и роднини! Веднага щом разбера, че са постигнали нещо хубаво, че им се е случило нещо дългоочаквано например,аз започвам да треперя, почервенявам, гласът ми се изменя и получавам страшно главоболие от злоба, по-точно завист!

Какво е живота? Колко пъти сме се молили за по-хубав живот? Заслужаваме ли да живеем – тук и сега?.. Какво щеше да бъде ако знаехме часа на смъртта си или на близък човек? Как да запазим живота си? Как да спасим живот?

 Живота, това е безкрайна лента от събития – случайни или не. Случвало ми се е да не мога да си обясня защо съм се родила, кое ме кара да бъда такава, каквато съм. Имам ли някаква мисия?