Полезно
A+ A A-
  • Главна категория: Д-р Споделено
  • Категория: От психолога
  • Посещения: 6263

Не пожелавам на никого подобно мъчение

Spodeleno.com публикува това писмо без редакция и със съгласието на неговия автор.

Здравейте, Д-р Споделено,

Ето я и моята историйка:

Младо 21 годишно момче съм , да кажем почти 22 щото ще ги навърша след 3 месеца !
Животът ми е много скапан . ако трябва да съм честен и откровен :((( Родителите ми са разведени , много неща съм понесъл от тоя живот още от дете , баща ми ме пребиваше ей така за кеф , в годините когато бях още малък , после се разделиха с майка ми и аз си останах при майка ми да живея , тръгнах на училище обаче бях някакси отхвърлен от средата на младежите , нямах там приятели , момичетата не ме забелязваха , прибирах се много тъжен и мрачен във нас , свалях си раницата от гърба и се просвах в леглото и имах чувството че идва краят ми , болката ме пронизваше и просто бях съкрушен :(  От там докато навърша 18 години баща ми все идваше и вдигаше скандали посягаше на мен и на майка ми и т.н. после като станах пълнолетен нещата се промениха в смисъл баща ми вече нямаше права над мен и се отрекох от него напълно но проблемите не спряха до там щото имам по малък брат който откак се роди те го глезиха прекалено много той стана пълен боклук , а на мен никой никога внимание не е обръщал , със всичко сам се блъсках в тоя живот и т.н. брат ми колкото порастваше ставаше все по нагъл и постоянно е залепен за майка ми , пълен паразит , освен всичко я навива против мен и поставя и ултиматуми и т.н. на няколко пъти му вкарах няколко шамара , от там нашите пак скочиха над мен и т.н. абе с две думи нещо трагично е всичко , другият проблем е че имам вуйчо който системно се напива и много години вече прави какво ли не из къщи , чупи блъска , заплашва , на няколко пъти щяхме да се избием , с две думи обстановката в нас е много депресираща поне за мен :(((( Отделно тук където живея много изроди много мангали има и всички са едно цяло срещу мен , всички ме мразят и само чакат да ме видят някъде за да ме дразнят и провокират , всеки си е внушил че е някакъв си и че всички трябвало да му се кланят и други темподобни неща :((( просто наглостта на цялото обкръжение сред което живея просто няма граници ;хх и така изминаха вече почти 22 години от живота ми и ми се струва че всичко това вече ме скапва , станах много нервен и раздразнителен , всяка вечер ужасни кошмари имам на сън , ставам и се стряскам , отделно самотата ме убива защото гледам как всички младежи на моите години си имат някакъв социален живот имат си приятели и гаджета и т.н. а аз нямам нищо :(((( Много ми тежи всичко това и се побърквам вече : [[ Имам и проблеми с общуването с хората , само да изляза примерно и като видя повече хора и просто се сдухвам и не знам изобщо на кой свят съм дето се казва , а за момичета да не говорим с тях просто съм табу и се чудя дали някога изобщо аз ще си намеря някое момиче , вече не го и вярвам :(((( в момента животът ми е следният: седя на компютъра от 5-6 следобяд до 4-5 на съмнало сутринта , след това се тръшкам безжизнен и съсипан в леглото , спя почти цял ден , ставам и се чувствам пълен парцал , вземам си нещо за ядене , правя си кафето и пак на компа и така всяко денонощие едно и също .. и напредък няма :(((( слушам тука гласовете на разни мои врагове по улицата , слушам скандалите и тъпизмите на нашите и просто вече всичко ми се е набило в главата и мисля че се побърквам :((( това моето не е живот // Само това знам ! и най-лошото в случая е че от една година насам здравословно аз рухнах а мисля че това не е нормално ... смисъл аз съм почти 22 годишен а съм само 50 и няколко килограма , непрекъснато ми е лошо и се задушавам дори както си стоя и нищо не правя , цялото тяло ме боли , нещо в гърдите рязко ме пробожда , лягам да спя и вместо като стана да ми е бодро и отпочинало аз като се събудя се чувствам още по голям парцал .. непрекъснато аз се чувствам грохнал и изтощен а това мисля че не е нормално , гледам всички мои набори на моите години , та те пращят от сила и енергия , бачкат супер тежка работа и пак викат че не се истощават , а аз само докато се раздвижа и имам чувството че ще падна и няма да се изправя повече от земята :((((( незнам какво става с мен но повече така просто не мога , имам чувството че цялото ми тяло атрофира и че бавно но сигурно умирам :(((( Искам да свърши всичко това и да заживея друг живот но просто вече не го вярвам .. аз съм един проблемен човек във всяко едно отношение може би съм най голямата грешка на този свят и едва ли някога аз ще бъда здрав и щастлив човек , просто не виждам как ще стане това нещо , та аз просто се усещам аз си отивам от този свят просто не ми остава много време .. това исках просто да ви споделя ..

 Благодаря за търпението и за това че прочетохте историята ми !! ...

 

Коментари  
У
  -1
Скъпи приятелю!
Нямах време и желание да прочета цялата ти история, защото е написана ицключително неграмотно-за теб препинателни знаци не съществуват ли?
Направи си консултация с психиатър, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!
На мен ми звучиш като болен ог ШИЗОФРЕНИЯ!
Успех.
Без заглавие!
  +1
Вие пък доло големи коментари дадохте ;) Човека ви обясни,че е бил под някакъв тормоз като по малък...че средата в която живее не му позволява да се отпусне... Как според вас да си намери работа,като не е свикнал да общува по обширно с хората около себе си?? .. И нали затова е нужно пак да имаш некой лев,а като гледам техните само интернета му плащат и то явно само,за да не ги занимава! :)) Нормално да стои на компютара като няма с кой друг да проведе нормален разговор! Аз бих наблегнала на това,първо да открие силата в себе си, и да покаже на тея прошляци където се гаврят с него колко по силен от тях е... Защото не може човек вечно да е затворен в себе си ... В един момент всичко ти се струпва и си го изкарваш на всеки ;))) ... А към въпросното момче.... ще ти дам скайпа ми,ако искаш да поговорим... повярвай ми мога да ти помогна, младо момиче съм... и аз имах подобен случай .. и донякъде те разбирам перфектно как се чувстваш :)) ... fuck_you_right_back2 , това ми е скайпа,ако имаш желание пиши ми,с удоволствие ще си поговоря с теб!!! :)
Деиствай
  +5
А на мен ми е интересно, младо момче защо не работи?Намери си работа, намери си квартира и започни нов живот.Казваш, че обстановката те депресира, ами направи нещо по върпоса.Докато стойш пред компо по цял ден и спиш, опитай се да промениш живота си.То с мрънкане не става, трябват действия.А здравето ти нищо му няма.При такъв начин на живот, нормално е да се чувстваш така, без тонус.Още си много млад да се предаваш.
Все още имаш шанс!
  0
привет!Далеч съм от мисълта да ти давам някакви съвети и акъли.Не се предаваи.Според мен ако излезеш сам от черупката си всичко ще се оправи.Всичко се дължи на това, че само си седиш в къщи.Намери си работа дори и да е нещо което не харесваш - все пак е някакво начало.Започни да излизаш - дори и сам .Ще ти помогне.Не си мисли какви са другите, а помисли какъв искаш да си ти и че зависи само от теб да го постигнеш.Ако у вас е толкова нетърпимо махни се от там.


Пожелавам ти успех!

Горе главата!
Добавете коментар
Политика за коментари в сайта.