- Главна категория: Д-р Споделено
- Категория: От психолога
- Написано от: Анонимно
- Посещения: 6525
Не пожелавам на никого подобно мъчение
Spodeleno.com публикува това писмо без редакция и със съгласието на неговия автор.
Здравейте, Д-р Споделено,
Ето я и моята историйка:
Младо 21 годишно момче съм , да кажем почти 22 щото ще ги навърша след 3 месеца !
Животът ми е много скапан . ако трябва да съм честен и откровен :((( Родителите ми са разведени , много неща съм понесъл от тоя живот още от дете , баща ми ме пребиваше ей така за кеф , в годините когато бях още малък , после се разделиха с майка ми и аз си останах при майка ми да живея , тръгнах на училище обаче бях някакси отхвърлен от средата на младежите , нямах там приятели , момичетата не ме забелязваха , прибирах се много тъжен и мрачен във нас , свалях си раницата от гърба и се просвах в леглото и имах чувството че идва краят ми , болката ме пронизваше и просто бях съкрушен :(
От там докато навърша 18 години баща ми все идваше и вдигаше скандали посягаше на мен и на майка ми и т.н. после като станах пълнолетен нещата се промениха в смисъл баща ми вече нямаше права над мен и се отрекох от него напълно но проблемите не спряха до там щото имам по малък брат който откак се роди те го глезиха прекалено много той стана пълен боклук , а на мен никой никога внимание не е обръщал , със всичко сам се блъсках в тоя живот и т.н. брат ми колкото порастваше ставаше все по нагъл и постоянно е залепен за майка ми , пълен паразит , освен всичко я навива против мен и поставя и ултиматуми и т.н. на няколко пъти му вкарах няколко шамара , от там нашите пак скочиха над мен и т.н. абе с две думи нещо трагично е всичко , другият проблем е че имам вуйчо който системно се напива и много години вече прави какво ли не из къщи , чупи блъска , заплашва , на няколко пъти щяхме да се избием , с две думи обстановката в нас е много депресираща поне за мен :(((( Отделно тук където живея много изроди много мангали има и всички са едно цяло срещу мен , всички ме мразят и само чакат да ме видят някъде за да ме дразнят и провокират , всеки си е внушил че е някакъв си и че всички трябвало да му се кланят и други темподобни неща :((( просто наглостта на цялото обкръжение сред което живея просто няма граници ;хх и така изминаха вече почти 22 години от живота ми и ми се струва че всичко това вече ме скапва , станах много нервен и раздразнителен , всяка вечер ужасни кошмари имам на сън , ставам и се стряскам , отделно самотата ме убива защото гледам как всички младежи на моите години си имат някакъв социален живот имат си приятели и гаджета и т.н. а аз нямам нищо :(((( Много ми тежи всичко това и се побърквам вече : [[ Имам и проблеми с общуването с хората , само да изляза примерно и като видя повече хора и просто се сдухвам и не знам изобщо на кой свят съм дето се казва , а за момичета да не говорим с тях просто съм табу и се чудя дали някога изобщо аз ще си намеря някое момиче , вече не го и вярвам :(((( в момента животът ми е следният: седя на компютъра от 5-6 следобяд до 4-5 на съмнало сутринта , след това се тръшкам безжизнен и съсипан в леглото , спя почти цял ден , ставам и се чувствам пълен парцал , вземам си нещо за ядене , правя си кафето и пак на компа и така всяко денонощие едно и също .. и напредък няма :(((( слушам тука гласовете на разни мои врагове по улицата , слушам скандалите и тъпизмите на нашите и просто вече всичко ми се е набило в главата и мисля че се побърквам :((( това моето не е живот // Само това знам ! и най-лошото в случая е че от една година насам здравословно аз рухнах а мисля че това не е нормално ... смисъл аз съм почти 22 годишен а съм само 50 и няколко килограма , непрекъснато ми е лошо и се задушавам дори както си стоя и нищо не правя , цялото тяло ме боли , нещо в гърдите рязко ме пробожда , лягам да спя и вместо като стана да ми е бодро и отпочинало аз като се събудя се чувствам още по голям парцал .. непрекъснато аз се чувствам грохнал и изтощен а това мисля че не е нормално , гледам всички мои набори на моите години , та те пращят от сила и енергия , бачкат супер тежка работа и пак викат че не се истощават , а аз само докато се раздвижа и имам чувството че ще падна и няма да се изправя повече от земята :((((( незнам какво става с мен но повече така просто не мога , имам чувството че цялото ми тяло атрофира и че бавно но сигурно умирам :(((( Искам да свърши всичко това и да заживея друг живот но просто вече не го вярвам .. аз съм един проблемен човек във всяко едно отношение може би съм най голямата грешка на този свят и едва ли някога аз ще бъда здрав и щастлив човек , просто не виждам как ще стане това нещо , та аз просто се усещам аз си отивам от този свят просто не ми остава много време .. това исках просто да ви споделя ..
Благодаря за търпението и за това че прочетохте историята ми !! ...
Нямах време и желание да прочета цялата ти история, защото е написана ицключително неграмотно-за теб препинателни знаци не съществуват ли?
Направи си консултация с психиатър, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!
На мен ми звучиш като болен ог ШИЗОФРЕНИЯ!
Успех.
Пожелавам ти успех!
Горе главата!