Ако си от тези , които не желаят писмата им да бъдат публикувани, но имат сериозен проблем и не смеят да го споделят с никого, нашият психолог Д-р Споделено е винаги на линия  да прочете онова, което те промени толкова много през последните дни, седмици, години и което никой не може или просто не желае да разбере... Не е необходимо да знае истинското ти име, за него е важен душевния товар, от който искаш да се освободиш ...

Spodeleno.com публикува Вашите истории без редакция.

Здравейте, аз съм още един човек, който би искал да сподели историята си. Осъзнавам, че разказът ми ще съдържа много нецензурни изрази и неща, които вероятно не биха позволили публикуването му, но ми се иска той да бъде споделен с хората, особено с онези, които са преживели нещо подобно....За мен е много трудно да го споделя пред друг човек, правила съм много опити. За мен споделянето ще е опит да излекувам себе си и да преработя негативните преживявания, но това може да се осъществи единствено ако стане напълно анонимно. Така ще мога да изрека нещата с истинските им имена, така, както наистина са се случили, без цензура, без залъгалки и без да се страхувам, че казаното може да ми навреди по някакъв начин.Трудно ми е да говоря, дори да пиша за това. Историята е изпълнена с противоречия, които дори за мен са все още твърде неясни.

Spodeleno.com публикува това писмо без редакция и със съгласието на неговия автор.

Здравейте, Д-р Споделено,

Ето я и моята историйка:

Младо 21 годишно момче съм , да кажем почти 22 щото ще ги навърша след 3 месеца !
Животът ми е много скапан . ако трябва да съм честен и откровен :((( Родителите ми са разведени , много неща съм понесъл от тоя живот още от дете , баща ми ме пребиваше ей така за кеф , в годините когато бях още малък , после се разделиха с майка ми и аз си останах при майка ми да живея , тръгнах на училище обаче бях някакси отхвърлен от средата на младежите , нямах там приятели , момичетата не ме забелязваха , прибирах се много тъжен и мрачен във нас , свалях си раницата от гърба и се просвах в леглото и имах чувството че идва краят ми , болката ме пронизваше и просто бях съкрушен :( 

Spodeleno.com публикува Вашите истории без редакция.

Здравейте на всички!

 Реших и аз да споделя историята си, която много ме мъчи. Значи накратко (ако изобщо може да се каже, че ще е кратко): Към края на 2007г. се запознах с едно момче. Всъщност ние сме от едно село, но не и от един град и аз бях го виждала и преди. Той ме намери по скайп и така след 1сед ходехме. Дойде в моя град да ме види и от тогава започна винаги когато има възможност да идва, но за съжаление връзката от разстояние е много много трудна и се виждахме по 2 пъти в месеца.