Полезно
  • Home
A+ A A-

Споделено

Прочети още …

На 54 тодини съм. Живея с дъщерята, зетя и двете внучета в къща близо до София. Мъжът ми почина преди 12 години. Беше миньор, обичаше и да си пийва и рано си замина от този свят. Имаме апартамент в София в хубав квартал и започнахме да го даваме под наем за нощувки, на хора идващи в София за по една, две нощувки. Вървеше много добре. Аз се грижех за апартамента. Дъжерята и зетя ме научиха всичко по интернет да правя. Вратата беше с код и дори не се виждах с гостите. Отивах след напускането им само да изчистя и зареда. Един ден в графата „Особености на посещението“ беше записано: "Особени изисквания, моля за среща преди заемане“

Прочети още …

Ако си от тези , които не желаят писмата им да бъдат публикувани, но имат сериозен проблем и не смеят да го споделят с никого, нашият психолог Д-р Споделено е винаги на линия  да прочете онова, което те промени толкова много през последните дни, седмици, години и което никой не може или просто не желае да разбере... Не е необходимо да знае истинското ти име, за него е важен душевния товар, от който искаш да се освободиш ...

От Д-р Споделено

Не пожелавам на никого подобно мъчение

Spodeleno.com публикува това писмо без редакция и със съгласието на неговия автор.

Здравейте, Д-р Споделено,

Ето я и моята историйка:

Младо 21 годишно момче съм , да кажем почти 22 щото ще ги навърша след 3 месеца !
Животът ми е много скапан . ако трябва да съм честен и откровен :((( Родителите ми са разведени , много неща съм понесъл от тоя живот още от дете , баща ми ме пребиваше ей така за кеф , в годините когато бях още малък , после се разделиха с майка ми и аз си останах при майка ми да живея , тръгнах на училище обаче бях някакси отхвърлен от средата на младежите , нямах там приятели , момичетата не ме забелязваха , прибирах се много тъжен и мрачен във нас , свалях си раницата от гърба и се просвах в леглото и имах чувството че идва краят ми , болката ме пронизваше и просто бях съкрушен :( 

От пощата

Случи се с майката на най-добрия ми приятел

Когато бях тийнейджър (преди много години), прекарах много време в къщата на най-добрия ми приятел. Майка му (Дора) го е родила на около 16 години, така че когато я срещнах за пръв път, тя беше на около 30 години. В продължение на времето станахме приятели и тя постоянно ми беше в мислите през пубертета. Бях доста висок за възрастта си, но в продължение на година тя караше и други мои сантиметри да се увеличават. Беше от онези майки, за които нямаше проблем да ни купуват алкохол и да пият с нас. Обичахме да флиртуваме през цялото време, но винаги по приятелски и невинен начин ... ... до онзи определен момент. Беше 17-ия рожден ден на сина й и тя му беше оставила къщата за купон. Много алкохол, много хора и това беше страхотно.

Прочети още …

Не мога да се позная

Не мога да се позная! Аз,  ревнивия,  да позволя това да се случи!

Това става миналата година. Не бяхме ходили много време на море. Аз и не обичам морето. Но в къщи не съм само аз. Бяхме само двамата с жена ми, защото детето бе при родителите й. Решихме да тръгнем вечерта, защото пътищата към морето бяха много натоварени и съобщаваха за големи задръствания. Сутринта около 6ч. бяхме вече в Поморие. 

Прочети още …

За какво, изобщо, живея?

137901841.jpgЖивотът ми е много трагичен. Просто душата ме боли.Имам нужда просто да споделя това което ми тежи, защото ако не го изкажа някакси, просто ще се побъркам!
Младо момче съм на 23 години, живея във Варненски окръг.Животът ми е много гаден и трагичен още от самото ми появяване на този жесток и мрачен свят.
Родителите ми са разведени, преди години баща ми (понеже е пълен идиот) и ме пребиваше ей така жестоко и без никаква причина, понеже той е човек който иска, всичко да става както той каже.. има някакви странни разбирания за всичко. И така налагаше насилие над мен, посягаше и на майка ми, всичко беше някакъв ад просто. След години оставане и прибиране, най-сетне преди 3-4 години майка ми се реши да го остави и се разведе с него. Но проблемите не спират до тук. През годините докато аз растях бях някакъв много плашлив и затворен, адски депресиран човек, в училище нямах нито един приятел. Момичетата не ме поглеждаха, всеки ме унижаваше и мачкаше, а бях ученолюбиво момче, учех, не бях отличник но получавах сравнително хубави оценки. Та така прибирах се в къщи като пребит, чувствах се премазан, тръшках се като безжизнен на леглото и се питах "защо господи боже аз живея?"

Прочети още …