Доверие

На 54 тодини съм. Живея с дъщерята, зетя и двете внучета в къща близо до София. Мъжът ми почина преди 12 години. Беше миньор, обичаше и да си пийва и рано си замина от този свят. Имаме апартамент в София в хубав квартал и започнахме да го даваме под наем за нощувки, на хора идващи в София за по една, две нощувки. Вървеше много добре. Аз се грижех за апартамента. Дъжерята и зетя ме научиха всичко по интернет да правя. Вратата беше с код и дори не се виждах с гостите. Отивах след напускането им само да изчистя и зареда. Един ден в графата „Особености на посещението“ беше записано: "Особени изисквания, моля за среща преди заемане“

 Определихме си среща с човека. На срещата се яви младо момче на около 25 г. Беше мил и галантен, любезен, чаровен. Обясни ми, че чака гости от чужбина с които ще празнуват в заведение и иска след това да ги настани в апартамента, но понеже били млади и можело да са по-шумни и развеселени, за пред съседите беше разпечатал лист с извинение, че може да е малко шумно. Попита ме дали е възможно? Обсъдихме го с дъщерята и се съгласих. Помолих го все пак да не прекаляват, да се съобразяват и с музиката, защото това е жилищен вход. Обеща ми, че ще контролира нещата. Аз не бях много спокойна. На сутринта звъннах на комшийката от долу, да я питам дали е било много шумно. Тя каза, че нищо не е чула, въпреки, че е видяла бележката. Успокоих се. Момчето ми беше превело и с 20 лв. отгоре. Бях очарована. Какви млади хора! Като отидох да почистя, то все едно не беше влизано, чисто, подредено, имаше само изхвърлени в кофата кенчета от бира и енергийни напитки. Измина около месец и Павел / така се представи той/, написа, че пак ще наеме апартамента за една нощувка. Бяха използвани леглата, но отново всичко беше наред. Така се обаждаше през известно време за нощувки. Един ден след негова резервация отидох да почистя Павел беше още в апартамента след 12 ч. Беше само по бельо.Извиних се, казах, че ще го изчакам на вън, докато се оправи, той се облече на бързо и каза, че се е успал, обясни, че хората които чакал не дошли и останал той да преспи, защото било платено.Имал почивен ден днес и не бързал. Направи две кафета и ме покани да ги изпием заедно. Започна да ми разказва живота си. Родителите му заминали да работят в чужбина, когато бил дете. Отгледал го чичо му, живеели бедно на един таван, чичо му го биел често. Павел се разплака. Аз слушах вцепенена. Разказа ми колко му липсва майка му, как вече не я помни дори, защото не му се е обаждала от години.Стана ми мъчно да това дете. Аз имах син.Сега щеше да е на неговите години. Когато беше на 17 г. се окачил на един мотор и се отрепа. От тогава не съм човек, живея като една сянка. Докосна болката в душата ми това дете и се просълзих. Той с много тих глас каза, че апартамента в който живее под наем се продава и няма къде да отиде, спял в офиса, където работел. Ох дожаля ми, и викам добре, хайде, остани тук за още 4 дена, до края на седмицата нямам резервации. Павел засия, скочи от стола и ме целуна. Излезе и след малко се върна с бонбони и цветя. Усещах, че съм помогнала на един млад човек в нужда, и се чувствах добре. На дъщерята не казах, че да не се разсърди. Изминаха 4 дена, Павел излезе за 2 дена, защото имахме резервация и после пак се нанесе. Така заживя буквално в апартамента, когато беше свободен. Един ден ме покани на ресторант, искал само нещо да ми каже. Отидох, а той отново беше много мил. Дърпа ми стола да седна, подарява ми кошничка с цветя. Каза, че ще почерпи, да си поръчвам каквото искам. Заприказвахме се и по едно време той извади една папка. Обясни ми, че това било типов договор за наем. Да го разпиша, че така щял да си приспадне някакви данъци. Трябвало само да си попълня данните на първата страница и да се разпиша, другата информация за данните на имота можело и после по телефона да я попълним. И после щял да ми даде моя екземпляр... Какъв наем? Аз се зачудих, ние не го даваме под наем? Той не спираше да говори, че това е типов договор, чиста формалност, дори да не го чета, само да се затормозявам....Погледнах на бързо първата страница и онемях, то пише договор за дарение на имот..... Договор за дарение.....Погледнах Павел в очите и изведнъж усетих, че ушите ми пищят, не ми стигаше въздух. Припаднала съм. Свестих се в болницата. Повече Павел не го видях. Разказах всичко на дъщерята и зетя и продадохме апартамента. С част от парите направихме оранжерия в двора и басейн за внуците.