Полезно
A+ A A-

Вашите истории

Вашите писма. Вашите истории.

Нашите баби и дядовци просят храна

Здравейте,

Преди няколко дни ми се случи нещо много тъжно, което ме разтърси и бих искал да го споделя с Вас и читателите на сайта. Иска ми се всички да се замислим в какви времена живеем, макар, че ние сме тези, които определяме времената и нравите си.

Как ще те подлудя до свършване...

Първо, аз ще те дразня. Ще ти се подигравам, както намеря за добре, правейки те жаден за голото ми тяло, все повече, с всяка изминала секунда. Ще се усмихвам, ще кокетнича палаво, ще облизвам устните си и ще те гледам в очите по начин, който крещи: „Вземи ме! Сега!”

Но ще те карам да чакаш.

Ще те оставя да се втвърдиш като скала, докато се взираш в мен, представяйки си всички неща, които искаш да ми направиш в леглото. Ще ти позволя да фантазираш как разкъсваш дрехите ми, как целуваш плътта ми и ближеш зърната ми, как галиш гърдите ми и ме любиш в любимите ти пози.  

Но ще те накарам да се чудиш, поне за мъничко, дали всичко това действително ще ти се случи... 

Тук и сега живея в голяма лъжа !!!

Здравейте на всички потребители на този сайт :) Бих искала да споделя последните 3 години от своя живот и бих ви помолила за съвет-как да постъпя най-добре?Аз съм на 25 год. и живея с годеника си-35год.Историята започва през пролетта на 2008г,когато се запознах с полувинката си,всичко беше нормално в началото-много влюбени,весели,правехме нещата винаги заедно-сгодихме се само след 2 месеца от запознаването.Мина известно време и той,както всички мъже започна да показва кой е с водещата роля в къщи-нормалнити неща да чака да му сервират и отсервират все едно е на ресторант,никога не прави опит поне мъничко да ми помогне в къщи,макар че аз работя,но работата ми е такава,че може и 2 ,може и 10 часа на ден.Той обаче работи само в чужбина и макар в къщи да е свободен предпочита да се излежава,да пие воката или уискито и да гледа футбол или свободни боеве,не че и аз не обичам спорта,но все шетам около него.Рядко,когато излезем някъде преди да се напие се държи добре,но препие ли все си намира за нещо да се заяде,даже веднъж ми удари шамар.Тогава в 3 часа си събрах багажа и си тръгнах,а той след мен-прегръща ме ,целува ме,извиняваше ми се постоянно,оправдаваше се с алкохола и прочие,колкото и да го обичах му казах край,аз съм силна жена и не ми е приятно да ме унижава по този начин,но винаги има едно но :( Простих му след два дни и се върнах при него.Известно време беше тихо и кротко-даже след работа,когато се прибирах се беше помъчил да направи вечеря на няколко пъти,аз пак си миех чиниите,но пък имах за хапване.Така бе през първите две години,но сега отново се отприщи някаква агресиа в него.Разбира се за това аз също имам вина-манжата не е станала или бавно се оправям за да отидем някъде,но върха на глупостта беше,че искаше да му готвя в 23ч. вечерта след работа и а отказах естествено-изрично го потърсих,за да го попитам да купя нещо готово,той не пожела.Последва удър с юмрук в стената,защото знае че удари ли ме втори път ще ми види гърба.Сега е на работа в чужбина,аз пък си гледам своята тук-в БГ.Никога не съм му изневерявяла и не бих изневерила,макар че и секса куца в отношениата ни,но не само той е виновен,знам ли?Аз винаги съм била открития човек във връзката ни-казвам му всичко директно в очите,не обиждам,но мен доста ме обижда,все има претенции към мен-опитва се да ме дресира.В крайна сметка с подобно държане човека от среща истива и става безразличен, но и измъчен.Правих опит да му намекна,че не желая да бъда с него,но от страх че ще ми направи нещо не мога да го напусна.Дайте ми съвет какво и как да го направя,зная че той ме обича по негов си начин,но аз-не.Бих била много добра приятелка и опора за него, но не и любяща жена.Благодаря ви предварително,това е моятя скучна действителност,но още съм млада и бих направила почти всичко,за да я променя.

Най-голямата глупост в живота ми..

На 22 години съм. Омъжена.На нова година разбрах,че братът на мъжа ми много ми харесва.Чувствам се като боклук! Мечтая за него,изпитвам такава страст.. Искам това да спре, но лошото е, че май е взаимно, винаги когато успея да се абстрахирам от тази нелепа ситуация, той прави нещо - усмихва ми се, всеки ден идва до вкъщи под какви ли не предтекстове...

Имам дете,искам да забравя,искам да си живея нормално с мъжът за когото се омъжих и се чудя защо ми се случи това.

Моля ви,не ме съдете прекалено строго утре може да се случи и на вас или на някои ваш близък,писах за да получа съвет как това да приключи,как да спра да го искам?!

Вик на безпомощност

 

Spodeleno.com публикува Вашите истории без редакция.

Моля всички читатели, да имат нужното търпение и да прочетат изповедта ми до край. За мен това е от голямо значение. Благодаря ви!

Пиша тези редове с едничката надежда, да открия спасението, облекчението в душата си. Да бъда разбран и може би да получа някаква реална помощ, ако все още има останали истински хора в тази страна.

Историята ми е дълга и мъчителна, но ще се постарая да бъда колкото се може по кратък.

Подкатегории