Мъжът ми ми изневерява. И съм доволна.

Гледам как се движи по картата оранжевата точка, представляваща съпруга ми в приложението Find My Friends, стигайки до един разкошен пъб на почти 100 км от дома ни. Прекрасно място до реката, със страхотна градина и гастро меню. Мисля, че имат и няколко стаи.

Доволна съм, че е пристигнал невредим, понеже кара новото си Ауди прекалено бързо, но истината е, че той изобщо не трябва да е там. Според семейния ни iCalendar би следвало да е в лондонския офис и да интервюира студент за позицията системен анализатор.

Тази сутрин се отписа от апликацията Find My Friends. Но технологиите никога не са му били силната страна. Знам паролата му и успях да го върна в приложението, докато беше в банята, зает да дооправя новата си хипстърска брада и да се пръска с още парфюм. И сега какво? Да се обадя ли на частен детектив? Или да направя огромна сцена, като се прибере, следвана от посещение при бракоразводни адвокати?

В никакъв случай. Истината е, че съм радостна. Чувствам се зле да го призная, но вече не ми харесва да спя с него. Така че неговата любовница всъщност ми прави огромна услуга. Винаги сме били с комично разминаващо се либидо, но не съм му се наслаждавала истински от години. В началото любовният ни живот беше добър. Но три деца по-късно химията просто я няма. Така че когато започна да не иска да спи с мен преди около година, се почувствах облекчена. Знам, че не е разумно да очаквам от него да живее като монах, но изпитвах ужас да спя с него и не виждам защо трябваше да се “прежалвам”.

Приятелите ми ме питат защо просто не го напусна. Отговорът е прост: харесва ми живота ни заедно. Харесва ми компанията му, харесва ни да се смеем заедно. Той е мил и добър с децата. Живеем в хубава къша. Имам страхотни приятели и шеметен социален живот, както и поне две дълги ваканции годишно и вила на север. Също така имаме три деца в отлични частни училища с направо разплакващи те такси. Аз работя, така че не разчитам финансово изцяло на него. Това, което искам да кажа, е, че не виждам защо да слагам край на един прекрасен брак, само защото вече не го намирам за сексуално привлекателен. Не виждам и защо трябва да разбивам животите на всички ни, само заради неговата странична заигравка.

Затова сега по много причини неговата афера изглежда като перфектното решение.

Единственият път, в който директно го попитах, беше когато намерих в пералнята червени дантелени гащи (какво клише!). Не бяха мои. Когато го попитах за тях, настоя, че това е чифт, който съм забравила. Накрая просто оставих нещата така, защото изведнъж се замислих, че нямам абсолютно никаква идея какво да правя, дори и да си признае. Намирам се в много странна позиция – от една страна имам нужда да го следя и да знам къде е, а от друга съм доволна, че вече няма да се налага да правя секс с него.

Честно – нямам нищо против. Стига нещата да останат такива, каквито са. Това, което не искам, е да се ескалира до нещо, което и двамата да си мислят, че е любов. Междувременно се чудя дали той знае, че аз знам, дали си мисли, че е супер дискретен, или просто не му пука. Без значение кое от двете е вярно, аз съм щастлива, че има своето забавление. Но ще се боря с всеки със зъби и нокти, за да запазя живота, който имаме.