Полезно
A+ A A-

Споделено

  • Главна категория: Вашите истории
  • Посещения: 7175

За какво, изобщо, живея?

137901841.jpgЖивотът ми е много трагичен. Просто душата ме боли.Имам нужда просто да споделя това което ми тежи, защото ако не го изкажа някакси, просто ще се побъркам!
Младо момче съм на 23 години, живея във Варненски окръг.Животът ми е много гаден и трагичен още от самото ми появяване на този жесток и мрачен свят.
Родителите ми са разведени, преди години баща ми (понеже е пълен идиот) и ме пребиваше ей така жестоко и без никаква причина, понеже той е човек който иска, всичко да става както той каже.. има някакви странни разбирания за всичко. И така налагаше насилие над мен, посягаше и на майка ми, всичко беше някакъв ад просто. След години оставане и прибиране, най-сетне преди 3-4 години майка ми се реши да го остави и се разведе с него. Но проблемите не спират до тук. През годините докато аз растях бях някакъв много плашлив и затворен, адски депресиран човек, в училище нямах нито един приятел. Момичетата не ме поглеждаха, всеки ме унижаваше и мачкаше, а бях ученолюбиво момче, учех, не бях отличник но получавах сравнително хубави оценки. Та така прибирах се в къщи като пребит, чувствах се премазан, тръшках се като безжизнен на леглото и се питах "защо господи боже аз живея?"

 

Животът ми е много трагичен. Просто душата ме боли.Имам нужда просто да споделя това което ми тежи, защото ако не го изкажа някакси, просто ще се побъркам!Младо момче съм на 23 години, живея във Варненски окръг.Животът ми е много гаден и трагичен още от самото ми появяване на този жесток и мрачен свят.Родителите ми са разведени, преди години баща ми (понеже е пълен идиот) и ме пребиваше ей така жестоко и без никаква причина, понеже той е човек който иска, всичко да става както той каже.. има някакви странни разбирания за всичко. И така налагаше насилие над мен, посягаше и на майка ми, всичко беше някакъв ад просто. След години оставане и прибиране, най-сетне преди 3-4 години майка ми се реши да го остави и се разведе с него. Но проблемите не спират до тук. През годините докато аз растях бях някакъв много плашлив и затворен, адски депресиран човек, в училище нямах нито един приятел. Момичетата не ме поглеждаха, всеки ме унижаваше и мачкаше, а бях ученолюбиво момче, учех, не бях отличник но получавах сравнително хубави оценки. Та така прибирах се в къщи като пребит, чувствах се премазан, тръшках се като безжизнен на леглото и се питах "защо господи боже аз живея?"
Отделно понеже майка ми има един брат (тоест мой вуйчо), и през всичките тея години той пиянстваше и правеше скандали в къщи.. какво ли не е ставало..
Имам и по малък брат, той израстна особено разлигавен понеже нашите винаги са го величали, никой не питаше аз как съм, а винаги питаха той как е, купуваха му всичко.. Така той израстна едно типично разлигавено хлапе което свикна всичко да му се сервира на готово, и само него всеки да слуша.. Поведението му е на типичен изпаднал човек, само се хили като откачен, постоянно е залепен за майка ми и ръси простотия след простотия.. Така всичко беше някакъв ад (меко казано) . Нито в къщи намирах спокойствие нито навън.
Отделно ме мъчеше ужасното чувство на самота.. гледах как другите имат гаджета, имат всичко, а когато аз вървях по улиците всеки ме гледаше странно и всеки се опитваше да ме смачка... Всеки се кефеше от това че ме боли.
От всичките тези изпитания на които животът ме подложи, ми се разби нервната система.. започнах да сънувам кошмари нощем.. започнах да чувствам психическо и физическо изтощение.. и се запъхтявах дори като се движа, и като стоя..
Бях 6-ти клас когато се наложи да ме оперират и от тази операция ми казаха че има вероятност (макар и минимална) никога да не мога да имам деца.. което разбира се ме потресе.
И така до ден днешен животът ми мина ей така в мъка, скръб, болка и самоунищожение.
Между другото, винаги съм бил неконтактен, стеснителен, някак дръпнат от другите, дори не знам какво е да прегърнеш момиче и какво изобщо мога да кажа на едно момиче..
Не знам как да общувам с един човек, мислите скапват една след друга съзнанието ми.
Преди около 2 години някъде, майка ми си хвана друг мъж, окей той е добър може да се каже, но и покрай него всичко е объркано и не е особено стабилен.
И така общо взето животът ми е някакъв ад.
Постоянно ми се плаче, постоянно ми е лошо и не се чувствам добре. Стоя до ранна утрин на компютъра, лягам си рано сутрин.. после се събуждам и като безжизнен сядам пак пред компа, и започвам поне виртуална утеха да търся. Всичко е толкова жестоко, толкова празно, толкова нереално.. болката и безсилието ме премазват.
Мечтата ми е единствено да заживея като нормален човек. Да живея в спокойствие. Да намера смисълът за който да се хвана за да живея. Да изпитам и аз това което другите младежи изпитват.. Но знам че май с мечтите ще си остана. Има много хора които ме мразят, които са си втълпили че са богове едва ли не и винаги когато ме видят ми създават проблеми.. не мога да живея спокойно, нито в нас нито извън нас. Просто самата среда тук, за мен е ужасна и все по скапваща.
Отделно съм страшно слаб, на 23 години а съм едва 55 килограма...
Вече загубих всякаква надежда да бъда някога щастлив и да изляза от тази яма която ме е затиснала и не ще да ме пусне, изсмуквайки последните ми сили и душевност , мъката ме убива.
Не мога и работа да си намеря, понеже се здухвам тотално, щом попадна сред хора, а и с това безсилие за никъде не съм.
Много ми е тежко, крайно ми е тежко, че животът ми е толкова ужасен.. че семейството ми е такова идиотско.. че живея в толкова тежки и ужасни времена където всеки гледа да мачка, да насилва, където си човек сред стадо обезумели вълци. Не зная изобщо някога ще се намери ли момиче което да обича такъв умиращ и чезнещ индивид като мене. Просто съм жалък знам, и може би такъв ще ме нарече всеки, да осъзнавам че съм такъв но какво по дяволите да се направи, след като не ние хората си определяме орисията, а самата съдба на едни дава а на други прекалено много взема. Едни, които не заслужават да живеят, точно те си изживяват достойно младините и животът, а други които се молят за мъничко любов и щастие, за частичка спокойствие, точно те умират невидели нищо друго освен мрак и тъга от този жалък живот.
Е, това съм аз, вечно неразбраният, съсипаният, озлобеният и безкрайно страдащ и умиращ човек.

Този който вече не вижда път пред себе си. Този който иска много малко от живота, но дори това не получава.
Освен останалите проблеми, и всички фобии които имам, проблемът е включително и паричен. Семейството ни винаги е живеело на прага на бедността. С една пенсия от 100 и няколко лева които взима баба ми, и с някакви няма и 200 лева които взимаше майка ми докато работеше. По цял месец сме живеели на вересии, после всички пари се дават за да запълним вересиите по магазините и така. Имало е дни в които съм се принуждавал, и с последни сили съм ходил да копая градини, за да изкарам поне някакви си 10-15 лева за деня. Връщал съм се смазан, понеже както казах физическите ми възможности не са никак големи. Може би съм твърде черноглед, но няма как да е другояче предвид всички факти които описах. Животът ми винаги е бил ужасен, и с всеки изминал ден пропадам сякаш в бездната, и всичко губи своето значение. А какво искам?! Вече три години пиша статии по сайтове, по вестници и къде ли не, с утехата да се намери поне един човек, който да ми подаде ръка, поне за началото просто да ме измъкне от тук, за да мога с времето да си стъпя на краката и да заживея някакъв що годе нормален човешки живот, ако изобщо това е възможно. Но няма такъв човек, така и не намирам своят спасител който да ми подаде ръка, за да изляза от тресавището в което сякаш вече затъвам напълно. Благодаря ви за отделеното време, имах нужда да се обърна към вас, с един последен зов за помощ!

	
Коментари  
  -1
Не му се вързвайте, този е обикновен мошеник. Помощ му е предлагана хиляди пъти, иска единствено пари! Като му се откажат започва да обижда и да ръси цинизми. Не му пишете и не му давайте адреси за контакт!
  +1
zdravei, 4ustvala sum se po podoben na4in pi6i mi ako iska6 meli_belss@abv.bg
Горе главата
  0
Разбирам те много добре, аз съм майка на момче тинейджър с проблеми, депресия. Не се отчайвай, това , което са ти писали за вярата е наистина хубаво, вярвай, помоли се. Наистина човек не знае от къде може да дойде спасението. Намери някой край теб, с когото да споделяш или поне да правите нещо заедно. измисли си занимание, рисувай, пиши, каквото ти хрумне и ти харесва да правиш. Доставяй си удоволствие с малки неща. Имате ли куче , разхождай го. Ще се запознаеш с някого. Не се отчайвай., не се подценявай толкова, да не си мислиш, че другите са някакви извънземни.
Защо не потърсиш безплатна психологическа помощ/ иначе е скъпа/, чрез някоя фондация-например Самаряни, не знам дали има в Варна. Ще ти окажат професионална помощ да се успокоиш. Не си единствен,горе главата, развивай уменията които имаш и не се подценявай, нито поставяй другите на пиедестал.Успех. И си въведи режим-лягане не мн късно, разходки сред природата , леки упражнения, и ще видиш, че лека полека всичко ще почне да си идва на мястото. Всичко хубаво !
  +1
Пиши ми на aat@surfy.net
Добавете коментар
Политика за коментари в сайта.

От Д-р Споделено

Секс, тайни, крах

Spodeleno.com публикува Вашите истории без редакция.

Здравейте, аз съм още един човек, който би искал да сподели историята си. Осъзнавам, че разказът ми ще съдържа много нецензурни изрази и неща, които вероятно не биха позволили публикуването му, но ми се иска той да бъде споделен с хората, особено с онези, които са преживели нещо подобно....За мен е много трудно да го споделя пред друг човек, правила съм много опити. За мен споделянето ще е опит да излекувам себе си и да преработя негативните преживявания, но това може да се осъществи единствено ако стане напълно анонимно. Така ще мога да изрека нещата с истинските им имена, така, както наистина са се случили, без цензура, без залъгалки и без да се страхувам, че казаното може да ми навреди по някакъв начин.Трудно ми е да говоря, дори да пиша за това. Историята е изпълнена с противоречия, които дори за мен са все още твърде неясни.

От пощата

Секс с девствена

Здравейте! Искам да ви разкажа за една моя авантюра..

Така аз съм на 18 а приятелката ми беше на 15.. Така ходихме около 1 месец тя беше девствена и дойде време да си поговорим по-така за някои неща.. Разбрахме се да се видим и се видяхме.. Седнахме поговорихме и тя ми каза искам да си ми първия и т.н аз й казах че няма проблем, защото и преди съм го правил с девствени и имам опит, тя се претесняваше много, но след като отидохме в нас и обясних някои неща  Така освен че ви казвам всичко това давам и съвет на момчетата, които ще отварят приятелките си ...

Прочети още …

Тук и сега живея в голяма лъжа !!!

Здравейте на всички потребители на този сайт :) Бих искала да споделя последните 3 години от своя живот и бих ви помолила за съвет-как да постъпя най-добре?Аз съм на 25 год. и живея с годеника си-35год.Историята започва през пролетта на 2008г,когато се запознах с полувинката си,всичко беше нормално в началото-много влюбени,весели,правехме нещата винаги заедно-сгодихме се само след 2 месеца от запознаването.Мина известно време и той,както всички мъже започна да показва кой е с водещата роля в къщи-нормалнити неща да чака да му сервират и отсервират все едно е на ресторант,никога не прави опит поне мъничко да ми помогне в къщи,макар че аз работя,но работата ми е такава,че може и 2 ,може и 10 часа на ден.Той обаче работи само в чужбина и макар в къщи да е свободен предпочита да се излежава,да пие воката или уискито и да гледа футбол или свободни боеве,не че и аз не обичам спорта,но все шетам около него.Рядко,когато излезем някъде преди да се напие се държи добре,но препие ли все си намира за нещо да се заяде,даже веднъж ми удари шамар.Тогава в 3 часа си събрах багажа и си тръгнах,а той след мен-прегръща ме ,целува ме,извиняваше ми се постоянно,оправдаваше се с алкохола и прочие,колкото и да го обичах му казах край,аз съм силна жена и не ми е приятно да ме унижава по този начин,но винаги има едно но :( Простих му след два дни и се върнах при него.Известно време беше тихо и кротко-даже след работа,когато се прибирах се беше помъчил да направи вечеря на няколко пъти,аз пак си миех чиниите,но пък имах за хапване.Така бе през първите две години,но сега отново се отприщи някаква агресиа в него.Разбира се за това аз също имам вина-манжата не е станала или бавно се оправям за да отидем някъде,но върха на глупостта беше,че искаше да му готвя в 23ч. вечерта след работа и а отказах естествено-изрично го потърсих,за да го попитам да купя нещо готово,той не пожела.Последва удър с юмрук в стената,защото знае че удари ли ме втори път ще ми види гърба.Сега е на работа в чужбина,аз пък си гледам своята тук-в БГ.Никога не съм му изневерявяла и не бих изневерила,макар че и секса куца в отношениата ни,но не само той е виновен,знам ли?Аз винаги съм била открития човек във връзката ни-казвам му всичко директно в очите,не обиждам,но мен доста ме обижда,все има претенции към мен-опитва се да ме дресира.В крайна сметка с подобно държане човека от среща истива и става безразличен, но и измъчен.Правих опит да му намекна,че не желая да бъда с него,но от страх че ще ми направи нещо не мога да го напусна.Дайте ми съвет какво и как да го направя,зная че той ме обича по негов си начин,но аз-не.Бих била много добра приятелка и опора за него, но не и любяща жена.Благодаря ви предварително,това е моятя скучна действителност,но още съм млада и бих направила почти всичко,за да я променя.

Как да се справя с майка ми?

Здравейте

 

Искам да помоля за съвет.

На 44 години съм, омъжена. Живея в един двор с майка си. Преди години я блъсна кола, гледахме я тогава в апартамента ни и когато се пооправи, т.е. вече можеше сама да си ходи, отиде на виличката, където живееше сама. Но след тази случка със съпруга ми решихме да продадем апартамента и да си построим къщичка до майка ми, в един двор. Все пак това лозе е от баба и дядо.

Е,да, но майка ми винаги си е била крива, освен когато е имала нужда от нас. Започна да вика, да крещи по нас, все нещо сме й взели, да се махаме, кълне ни. Районният казва, че това са семейни работи.Крещи по кучетата ни. Не зная към кого да се обърна за помощ?