Споделено
- Главна категория: Вашите истории
- Написано от: Анито
- Посещения: 4315
Тук и сега живея в голяма лъжа !!!
Здравейте на всички потребители на този сайт :) Бих искала да споделя последните 3 години от своя живот и бих ви помолила за съвет-как да постъпя най-добре?Аз съм на 25 год. и живея с годеника си-35год.Историята започва през пролетта на 2008г,когато се запознах с полувинката си,всичко беше нормално в началото-много влюбени,весели,правехме нещата винаги заедно-сгодихме се само след 2 месеца от запознаването.Мина известно време и той,както всички мъже започна да показва кой е с водещата роля в къщи-нормалнити неща да чака да му сервират и отсервират все едно е на ресторант,никога не прави опит поне мъничко да ми помогне в къщи,макар че аз работя,но работата ми е такава,че може и 2 ,може и 10 часа на ден.Той обаче работи само в чужбина и макар в къщи да е свободен предпочита да се излежава,да пие воката или уискито и да гледа футбол или свободни боеве,не че и аз не обичам спорта,но все шетам около него.Рядко,когато излезем някъде преди да се напие се държи добре,но препие ли все си намира за нещо да се заяде,даже веднъж ми удари шамар.Тогава в 3 часа си събрах багажа и си тръгнах,а той след мен-прегръща ме ,целува ме,извиняваше ми се постоянно,оправдаваше се с алкохола и прочие,колкото и да го обичах му казах край,аз съм силна жена и не ми е приятно да ме унижава по този начин,но винаги има едно но :( Простих му след два дни и се върнах при него.Известно време беше тихо и кротко-даже след работа,когато се прибирах се беше помъчил да направи вечеря на няколко пъти,аз пак си миех чиниите,но пък имах за хапване.Така бе през първите две години,но сега отново се отприщи някаква агресиа в него.Разбира се за това аз също имам вина-манжата не е станала или бавно се оправям за да отидем някъде,но върха на глупостта беше,че искаше да му готвя в 23ч. вечерта след работа и а отказах естествено-изрично го потърсих,за да го попитам да купя нещо готово,той не пожела.Последва удър с юмрук в стената,защото знае че удари ли ме втори път ще ми види гърба.Сега е на работа в чужбина,аз пък си гледам своята тук-в БГ.Никога не съм му изневерявяла и не бих изневерила,макар че и секса куца в отношениата ни,но не само той е виновен,знам ли?Аз винаги съм била открития човек във връзката ни-казвам му всичко директно в очите,не обиждам,но мен доста ме обижда,все има претенции към мен-опитва се да ме дресира.В крайна сметка с подобно държане човека от среща истива и става безразличен, но и измъчен.Правих опит да му намекна,че не желая да бъда с него,но от страх че ще ми направи нещо не мога да го напусна.Дайте ми съвет какво и как да го направя,зная че той ме обича по негов си начин,но аз-не.Бих била много добра приятелка и опора за него, но не и любяща жена.Благодаря ви предварително,това е моятя скучна действителност,но още съм млада и бих направила почти всичко,за да я променя.
Щом те е страх бих те посъветвала ако си убедена в репението си да го напуснеш да си събереш малко пари като за начало, квартира и от раз да се преместиш. Ако е твое жилище смени ключалките.