Полезно
A+ A A-

Вашите истории

Най-голямата глупост в живота ми..

На 22 години съм. Омъжена.На нова година разбрах,че братът на мъжа ми много ми харесва.Чувствам се като боклук! Мечтая за него,изпитвам такава страст.. Искам това да спре, но лошото е, че май е взаимно, винаги когато успея да се абстрахирам от тази нелепа ситуация, той прави нещо - усмихва ми се, всеки ден идва до вкъщи под какви ли не предтекстове...

Имам дете,искам да забравя,искам да си живея нормално с мъжът за когото се омъжих и се чудя защо ми се случи това.

Моля ви,не ме съдете прекалено строго утре може да се случи и на вас или на някои ваш близък,писах за да получа съвет как това да приключи,как да спра да го искам?!

Тук и сега живея в голяма лъжа !!!

Здравейте на всички потребители на този сайт :) Бих искала да споделя последните 3 години от своя живот и бих ви помолила за съвет-как да постъпя най-добре?Аз съм на 25 год. и живея с годеника си-35год.Историята започва през пролетта на 2008г,когато се запознах с полувинката си,всичко беше нормално в началото-много влюбени,весели,правехме нещата винаги заедно-сгодихме се само след 2 месеца от запознаването.Мина известно време и той,както всички мъже започна да показва кой е с водещата роля в къщи-нормалнити неща да чака да му сервират и отсервират все едно е на ресторант,никога не прави опит поне мъничко да ми помогне в къщи,макар че аз работя,но работата ми е такава,че може и 2 ,може и 10 часа на ден.Той обаче работи само в чужбина и макар в къщи да е свободен предпочита да се излежава,да пие воката или уискито и да гледа футбол или свободни боеве,не че и аз не обичам спорта,но все шетам около него.Рядко,когато излезем някъде преди да се напие се държи добре,но препие ли все си намира за нещо да се заяде,даже веднъж ми удари шамар.Тогава в 3 часа си събрах багажа и си тръгнах,а той след мен-прегръща ме ,целува ме,извиняваше ми се постоянно,оправдаваше се с алкохола и прочие,колкото и да го обичах му казах край,аз съм силна жена и не ми е приятно да ме унижава по този начин,но винаги има едно но :( Простих му след два дни и се върнах при него.Известно време беше тихо и кротко-даже след работа,когато се прибирах се беше помъчил да направи вечеря на няколко пъти,аз пак си миех чиниите,но пък имах за хапване.Така бе през първите две години,но сега отново се отприщи някаква агресиа в него.Разбира се за това аз също имам вина-манжата не е станала или бавно се оправям за да отидем някъде,но върха на глупостта беше,че искаше да му готвя в 23ч. вечерта след работа и а отказах естествено-изрично го потърсих,за да го попитам да купя нещо готово,той не пожела.Последва удър с юмрук в стената,защото знае че удари ли ме втори път ще ми види гърба.Сега е на работа в чужбина,аз пък си гледам своята тук-в БГ.Никога не съм му изневерявяла и не бих изневерила,макар че и секса куца в отношениата ни,но не само той е виновен,знам ли?Аз винаги съм била открития човек във връзката ни-казвам му всичко директно в очите,не обиждам,но мен доста ме обижда,все има претенции към мен-опитва се да ме дресира.В крайна сметка с подобно държане човека от среща истива и става безразличен, но и измъчен.Правих опит да му намекна,че не желая да бъда с него,но от страх че ще ми направи нещо не мога да го напусна.Дайте ми съвет какво и как да го направя,зная че той ме обича по негов си начин,но аз-не.Бих била много добра приятелка и опора за него, но не и любяща жена.Благодаря ви предварително,това е моятя скучна действителност,но още съм млада и бих направила почти всичко,за да я променя.

Невъзможна любов

Здравейте,

Не знам дали ще  публикувате  историята  ми, но  искам от вас  помощ и съвет.

Първо  ме е  срам, защото не съм в първа младост, а на цели 40  години, женена с 2 деца. Със съпруга ми живеем що годе добре, но  преди няколко  дена  ми се  случи нещо, което  не  ми  дава мира  и покой,  нещо, което  не съм изпитвала досега. Срещах невероятен мъж  на  моите  години, искрата пламна от първата  секунда, първия поглед, след  което  той  дойде  при  мен,  запознахме  се  и прекарахме  два часа  невероятно. Беше  мил, нежен, внимателен... и оттам започна ада.

Защо е такава с мен?

Здравейте!

Искам да разкажа своята история, която ме побърква вече месец. Ходя с едно момиче от три години, но не вървеше някак си, има някакво психично заболяване и когато я прихванат кризите постояно казва, че вече не ме обича, няма чувства към мен. Когато е добре през повечето време е богиня, обича ме неистово, просто е съвършенна, но след поредната криза и каране, аз за пореден път си събирах багажа и си тръгвах и оставях всичко, което съм купувал за нейния апартамент, а то е всичко, когато отидох у тях, нямаше почти нищо. Тя имаше една много добра приятелка, с която не съм имал много приказка, те заедно си излизаха и така до преди месец, когато нейната приятелка разбра, че ние се разделяме, ме покани тайно от бившата ми да живея у тях.

Какво всъщност иска той?

Spodeleno.com публикува това писмо без редакция.

Здравейте на всички. Реших и аз да споделя историята си, която много ме мъчи. Значи накратко (ако изобщо може да се каже, че ще е кратко): Към края на 2007г. се запознах с едно момче. Всъщност ние сме от едно село, но не и от един град и аз бях го виждала и преди. Той ме намери по скайп и така след 1сед ходехме. Дойде в моя град да ме види и от тогава започна винаги когато има възможност да идва, но за съжаление връзката от разстояние е много много трудна и се виждахме по 2 пъти в месеца.

Подкатегории