Нашите баби и дядовци просят храна

Здравейте,

Преди няколко дни ми се случи нещо много тъжно, което ме разтърси и бих искал да го споделя с Вас и читателите на сайта. Иска ми се всички да се замислим в какви времена живеем, макар, че ние сме тези, които определяме времената и нравите си.

Тъкмо довършвах вечерята си на етажа за хранене в един от лъскавите софийски молове и ставах да отнеса подноса от храната, когато до мен се доближиха баба и дядо в захабени дрехи. Външният им вид контрастираше доста ярко на околността. Бабата беше хванала едната ръка на дядото, а другата му стискаше здраво бастун. Възрастната жена сякаш бързаше да не ме изпусне и с любезен тон ме попита "Извинете, младежо, може ли да Ви попитаме нещо?" Тук аз вече бях сигурен, че ще ми поиска пари, но кимнах положително и тя смутено продължи "Може ли... да ни оставите да изядем остатъците от храната Ви"? Аз онемях. Дядото гледаше засрамено пода и не смееше да вдигне очи... Едва успях да кажа "Да, разбира се" и оставих таблата на масата... 

Сега съжалявам, че не отидох да им купя порция храна.

Те не искаха пари, те бяха наистина гладни! Нашите баби и дядовци просят храна! 

Господи, в каква държава живеем?!