Полезно
A+ A A-

Житейски

Стига токчета, омръзна ми да страдам

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна

Свалям токчетата, защото ми омръзна да страдам!

Това не е нито подканване, нито изповед. Това е истински вик в пустиня и макар никой да не ме чуе, аз знам за себе си – тези неща трябва да се кажат. Те ще помогнат на вас, на някой друг, на мен, но може и да си останат изчезнали в дъното на пещерата на съвременния свят приказки без край, приказки с не толкова хубав и щастлив край…И все пак…

Нашите баби и дядовци просят храна

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна

Здравейте,

Преди няколко дни ми се случи нещо много тъжно, което ме разтърси и бих искал да го споделя с Вас и читателите на сайта. Иска ми се всички да се замислим в какви времена живеем, макар, че ние сме тези, които определяме времената и нравите си.

За какво, изобщо, живея?

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

137901841.jpgЖивотът ми е много трагичен. Просто душата ме боли.Имам нужда просто да споделя това което ми тежи, защото ако не го изкажа някакси, просто ще се побъркам!
Младо момче съм на 23 години, живея във Варненски окръг.Животът ми е много гаден и трагичен още от самото ми появяване на този жесток и мрачен свят.
Родителите ми са разведени, преди години баща ми (понеже е пълен идиот) и ме пребиваше ей така жестоко и без никаква причина, понеже той е човек който иска, всичко да става както той каже.. има някакви странни разбирания за всичко. И така налагаше насилие над мен, посягаше и на майка ми, всичко беше някакъв ад просто. След години оставане и прибиране, най-сетне преди 3-4 години майка ми се реши да го остави и се разведе с него. Но проблемите не спират до тук. През годините докато аз растях бях някакъв много плашлив и затворен, адски депресиран човек, в училище нямах нито един приятел. Момичетата не ме поглеждаха, всеки ме унижаваше и мачкаше, а бях ученолюбиво момче, учех, не бях отличник но получавах сравнително хубави оценки. Та така прибирах се в къщи като пребит, чувствах се премазан, тръшках се като безжизнен на леглото и се питах "защо господи боже аз живея?"

Вик на безпомощност

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

 

Spodeleno.com публикува Вашите истории без редакция.

Моля всички читатели, да имат нужното търпение и да прочетат изповедта ми до край. За мен това е от голямо значение. Благодаря ви!

Пиша тези редове с едничката надежда, да открия спасението, облекчението в душата си. Да бъда разбран и може би да получа някаква реална помощ, ако все още има останали истински хора в тази страна.

Историята ми е дълга и мъчителна, но ще се постарая да бъда колкото се може по кратък.

Изповедта на един различен

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

Spodeleno.com публикува това писмо без редакция.

Попаднах съвсем случайно на този сайт , докато си сърфирах из интернет , и реших и аз да напиша нещо .. Не за друго а просто да излея всичко насъбрало се в душата ми ;))) Та така , пишейки моята изповед , мисля че ще получа поздравителни коментари , както и критика , но да си кажа честно мен не ме вълнува особено кой ме съди и кой ме критикува ;)))
АЗ съм просто един шибан Реалист , един маниак който има реален поглед върху случващото се в днешни дни ;) пишейки изповедта си не конретизирам никого а само подчертавам възгледите и мнението си , всеки човек има право на това !!
Не съм некое надуто богаташче дето се фука с кинтите на мама и тати или с маркови дрешки и парфюми ;))) Тея неща за мене са пълна шибня и простотия , много над тях съм !
Не съм и деградирал Боклук , не живея за да тровя някого или да причинявам болка !
не се надувам , и на никого не слугувам ! АЗ съм просто себе си - това което много от хората не са !