Полезно
A+ A A-

Гимназиална любов

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Дълго време харесвах едно момче, което беше две години по-голям от мен. За пръв път го забелязах, когато бях в 8ми клас, а той - в десети, но тогава си имах гадже и май не ми пукаше много.  В началото на 9-ти клас, обаче, бяхме скъсали. През едно голямо междучасие вървяхме двете с приятелката ми Ани към будката за закуски и минахме покрай компанията на Стоян. Там беше той, с приятелите си - И. и Н. Тогава дори не ги знаех добре по имена, а само че са два класа над мен - сега трябва да си били в 11ти. Тогава чух И. да казва на Стоян - „ей, виж го това малкото гадже, колко е сладка". Усетих, че говорят за мен и ги погледнах. Стоян не каза нищо, само ме гледаше така, че ми се разтуптя сърцето - с много топли очи и загадъчна усмивка. Нещо в мен се преобърна и започнах внимателно да ги следя, когато се засичахме по коридорите в училище. Те почти винаги бяха тримата заедно, а Стоян беше най-готиния - не много висок, с кестенява коса и зелени очи. Намерих позната от техния клас и я помолих да ни запознае. Речено-сторено. В едно от междучасията бях при нея пред кабинета, в който щяха да карат час. Скоро пристигнаха и тримата - наричахме ги „Светата троица" - и тя ни запозна. Стоян се опита да започне разговор с мен, но другите двама се хилеха глупаво и скоро го натикаха в стаята. Останах много разочарована.

В следващите дни, като се разминавахме по коридорите, си казвахме Здравей, но той никога не се спря, да се заприказваме. Само в кафето понякога си искахме огънче и винаги всички около нас се смееха глупаво, все едно става нещо особено. От това пък и двамата се смущавахме.

Един ден при мен дойде Ева - едно момиче от по-горния клас, което дружеше със същите тези момчета. Тя ми каза, че и тримата ме били харесвали, но един друг - Веселин - им казал, че дружа с цигани от квартала си и затова да не се занимават с мен. Като го чух, сърцето ме преряза. Това беше вярно. Докато не си бях намерила приятели в училище, излизах с компания в кварталния бар, където следобед играехме билярд, но най-вече се събирахме, за да пушим, и част от тази компания бяха големи гамени - роми, турци. Бяха забавни, но приличаха на изпаднали наркомани. Веселин беше в квартала ми и ги познваше, понякога беше идвал в този бар. Сега вече не ходех там и си знаех, че е било грешка. Почувствах се отчаяна, че тази грешка може да повлияе на живота ми тук. Представих си как цялото училище ме одумва и как ставам за смях пред Стоян и компанията му. Разстроих се ужасно и едва изкарах последните часове, бързо се измъкнах от училище, без да поглеждам никого в очите и плаках цяла нощ сама в стаят си.

На следващия ден ходех по коридорите супер скофтена, сигурно и подутите очи са ми личали. В едно от междучасията, на излизане от тоалетната, се сблъсках със Стоян. Той се спря, погледна ме и ме попита какво има. Изглеждаше супер загрижен. Излъгах го, че съм притеснена заради предстоящ изпит. „Горе главата, няма страшно, имам пищови останали, ако искаш ще ти дам". Аз само го погледнах, а той ми предложи да се видим на кафе след училище, да ми дадял пищовите. След това дори не помня как съм летяла по коридорите.

Започнахме да излизаме със Стоян и все още сме заедно. Всеки път, като ме види и чуе, ми казва „Дарлинг" и като го чуя, сърцето ми се разстопява. Всички момичета от класа ми завиждат за него, но най-много като че ли ни се нерви Веселин. По-късно разбрах, че той е наговорил всичко това, защото самият той ме е харесвал и е ревнувал, че не му обръщам внимание. Сега обаче знам, че на клеветите не трябва да се обръща внимание, защото в крайна сметка всяко зло се връща на този, който го е направил.

Коментари   

0 #1 nany 04-11-2009 20:59
mnogo dobra istoriika s interes q 4etoh :) zamislih se kvo li 6e mi e i na men ako sam taka .. sigurno e mnoo qko si4ko da e s takav hubav krai :) as sum 1va godina v gimnaziq i mislq 4e 6e mi haresa da mi se slu4i ne6to takova :) malko raznoobrazie nikoga ne e izli6no :)
Цитиране

Добавете коментар


Защитен код
Обнови