Аз искам да споделя с вас объркания си живот,знам,че ще отнеса много критики,но все пак...

Така,в момента имам връзка с момче от около 2 месеца и половина,с което сме ог един град,но той живее в чужбина,За всичкото време от как съм с него заедно сме били 2 седмици в България,след това той замина и се чуваме по скайп.Той искаше да ходя да работя и да живея с него,но му казах,че искам да остана в България и да работя тук,след което той се разсърди.Казах му,че мога да му отида само на гости за известно време,но вече много силно се разколебах,все пак не го познавам толкова добре,майка ми ми каза да съм по-внимателна и да не бъда толкова наивна,но той започва да ми дава зор и да ме притиска да ми праща билет по-скоро,да му казвам точна дата и т н.Другото което е аз имам намерение да кандидатствам тази година отново,защото специалността,в която бях тази година не е за мене-не ми е интересна и ми е доста трудно...Искам да си намеря и работа,защото съм на 20 и искам да се почувствам малко независима от нашите и самостоятелна поне до някъде...

А той още на втория ден ми говореше за сватби,даже ме питаше дали искам да се сгодим преди да замине добре че не се съгласих...Сега си е наумил,че иска да си идва в България да записваме едно и също в един университет и прави намеци пак за съвместно съжителство,въпреки че му казах,че ми е рано за нещо такова и не съм готова.От както замина края на февруари не бях излизала никъде почти и на Великден една приятелка ми се обади да празнуваме заедно той започна да прави някакви гадни намеци,не му беше приятно че съм излезнала държеше се гадно по телефона...а аз толкова време не бях излизала всеки ден с него на компа...Даже и моите приятелки се учудиха,че реагира така...и напоследък е много досаден...Писна ми от това Обичам те на всяка втора дума,налага ми се много..За приятел е чудесен човек,не мога да кажа лошо за него доста е страдал но не съм готова за това не съм искам да живея да си оправя мислите и живота а той е на 24 все пак може да се каже че се е надивял..Затова ви моля за съвет!!

Свалям токчетата, защото ми омръзна да страдам!

Това не е нито подканване, нито изповед. Това е истински вик в пустиня и макар никой да не ме чуе, аз знам за себе си – тези неща трябва да се кажат. Те ще помогнат на вас, на някой друг, на мен, но може и да си останат изчезнали в дъното на пещерата на съвременния свят приказки без край, приказки с не толкова хубав и щастлив край…И все пак…

Когато бях тийнейджър (преди много години), прекарах много време в къщата на най-добрия ми приятел. Майка му (Дора) го е родила на около 16 години, така че когато я срещнах за пръв път, тя беше на около 30 години. В продължение на времето станахме приятели и тя постоянно ми беше в мислите през пубертета. Бях доста висок за възрастта си, но в продължение на година тя караше и други мои сантиметри да се увеличават. Беше от онези майки, за които нямаше проблем да ни купуват алкохол и да пият с нас. Обичахме да флиртуваме през цялото време, но винаги по приятелски и невинен начин ... ... до онзи определен момент. Беше 17-ия рожден ден на сина й и тя му беше оставила къщата за купон. Много алкохол, много хора и това беше страхотно.

Spodeleno.com публикува това писмо без редакция.

Здравейте на всички. Реших и аз да споделя историята си, която много ме мъчи. Значи накратко (ако изобщо може да се каже, че ще е кратко): Към края на 2007г. се запознах с едно момче. Всъщност ние сме от едно село, но не и от един град и аз бях го виждала и преди. Той ме намери по скайп и така след 1сед ходехме. Дойде в моя град да ме види и от тогава започна винаги когато има възможност да идва, но за съжаление връзката от разстояние е много много трудна и се виждахме по 2 пъти в месеца.