Полезно
A+ A A-

Ежедневието и ревността - най-големият враг на любовта

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Всичко започна преди година и половина, когато в скайп-а ми се включи непознато момиче и ме заговори. По това време стоях постоянно на компютъра, защото имах да пиша разни курсови проекти за университета. Оказа се, че и тя, като мен, е студентка, само че в друг град. И така започна нашето познанство. Говорихме си дълго за какво ли не, и по някое време усетих, че започвам с нетърпение да очаквам съобщенията й. Като се прибирах, бързах веднага да включа компютъра и ако нямах съобщение от нея, нещо ми се преобръщаше. Бях любопитен как изглежда и й поисках снимки, а на снимките видях страхотна красавица - с черна дълга коса, малки нацупени устнички и секси тяло. По това време си имах гадже и все още с Таня (момичето от скайп-а) си пишехме чисто по приятелски. Като че ли всичко се преобърна, обаче, преди година, когато Таня ми писа, че излиза на среща с момче. „Недей да излизаш с него, излез с мен", написах й аз. И тя се съгласи. Уговорихме се да ми дойде на гости, в моя град. Няма да забравя как я чаках на автогарата, с шоколад в ръка. Беше ми писала, че не обича откъснати цветя, защото умирали, и вместо това предпочитала да й подаряват шоколад. Та стоях си аз с шоколада в ръка и като я видях да се задава, коленете ми омекнаха. Прегърнахме се, целунах я по бузата и двамата стояхме дълго притиснати един в друг. Бяхме чакали този момент много дълго време.

Прекарахме няколко вълшебни дни. Тя беше супер интелигентно момиче и още по-красива, отколкото си я представях. Запознах я с приятелите си и тя веднага си пасна с тях. Когато дойде време да я изпращам, и на двамата ни беше страшно криво и се разбрахме да дойде отново. И така, започнахме да прекарваме заедно по цяла седмица тогава, когато и двамата можехме да се откъснем от университетите си. Така усетих, че нямам парите, които исках да имам, за да мога да я глезя и да бъдем двамата независими. Намерих си работа и започнах да работя - като охрана на 12-часови смени, като се редуваха дневна и нощна, за да мога да взимам няколко смени подред и да си освобождавам дни, в които да съм с Таня. Дори и така, обаче, беше трудно да сме заедно. Когато успявах да си освободя по два-три дни, бях  толкова изморен и скапан, че не ставах изобщо за компания. Таня започна да ме пита нямам ли някоя друга и да ме подозира, а аз просто нямах време да се виждам с нея, въпреки че дори бях изоставил всички занятия в университета и не се явявах на колоквиумите. Тя започна да отлага идванията си и един ден ми писа в скайп, че илиза на кафе със стар приятел. Полудях от ревност и започнах да й говоря студено. Казах й, няма проблем, забавлявай се, не ми дължиш обяснения. Тя не каза нищо, а на следващия ден видях, че ме е блокирала и не може да получава съобщенията ми. Опитах се да и звънна, но тя не ми вдигна, нито пък отговори на смс-ите ми. Стана ми адкси зле, не знаех какво да правя и реших да я забравя. Изтрих адреса й телефона и адреса й в скайп, затворих общите ни снимки в един кашон и го пъхнах под леглото. Започнах да излизам вечер с приятели и да забивам момичета - всяка нощ в Джим Бийм си намирах нова забивка, но с повечето даже не ми се правеше секс, толкова ми бяха тъпи и безразлични. Накрая се задържах с едно момиче, което беше най-свястно от всичките ми забивки, и сега съм с нея, но не спирам да мисля за Таня. Имам чувството, че съм загубил завинаги единственото момиче, което някога е означавало нещо за мен.

Къде сбърках?

Отговорът на Д-р Споделено е изпратен на личната електронна поща на подателя.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови