От пощата
|
От Д-р Споделено
|
Споделено
За какво, изобщо, живея?
Животът ми е много трагичен. Просто душата ме боли.Имам нужда просто да споделя това което ми тежи, защото ако не го изкажа някакси, просто ще се побъркам!
Младо момче съм на 23 години, живея във Варненски окръг.Животът ми е много гаден и трагичен още от самото ми появяване на този жесток и мрачен свят.
Родителите ми са разведени, преди години баща ми (понеже е пълен идиот) и ме пребиваше ей така жестоко и без никаква причина, понеже той е човек който иска, всичко да става както той каже.. има някакви странни разбирания за всичко. И така налагаше насилие над мен, посягаше и на майка ми, всичко беше някакъв ад просто. След години оставане и прибиране, най-сетне преди 3-4 години майка ми се реши да го остави и се разведе с него. Но проблемите не спират до тук. През годините докато аз растях бях някакъв много плашлив и затворен, адски депресиран човек, в училище нямах нито един приятел. Момичетата не ме поглеждаха, всеки ме унижаваше и мачкаше, а бях ученолюбиво момче, учех, не бях отличник но получавах сравнително хубави оценки. Та така прибирах се в къщи като пребит, чувствах се премазан, тръшках се като безжизнен на леглото и се питах "защо господи боже аз живея?"
Последна промяна (Четвъртък, 09 Август 2012 22:27)
Обожавам френските ласки

Не зная дали има много мъже, като мен, но обожавам френските ласки и най-вече това да доставям удоволствие на жените с език. Обожавам също така да се целувам, дълго и продължително. Да обхождам с език цялото тяло на жената с която имам честта да съм. Но най-върховното удоволствие за мен е да съм между бедрата на една жена. Да обсипвам с целувки клиторчето и, да го засмуквам нежно и да прониквам с езичето си в нея. Мога да го правя с часове и да се наслаждавам на нейните оргазми.
Последна промяна (Събота, 15 Януари 2011 17:29)
Мъжете ви са мои
Здравейте!
Искам първо да ви поздравя за великолепната идея да направите този сайт и да ви пожелая успех! Моята история е малко странна и предполагам, че ще подразни много от читателите ви, ако се осмелите да я публикувате. Искам да се обърна към вас, мили съпруги.
Аз съм на 34 години, никога не съм се омъжвала, дори никога не съм се влюбвала. Въпреки това, обаче, имам всичко. Собствено просторно жилище, собствен автомобил и не се лишавам от нищо. И всичко това, благодарение на вашите мъже, мили омъжени дами, благодарение на вашите собствени мъже, на които прислугвате, на които готвите след изморителен работен ден, чиито чорапи перете, чиито деца отглеждате.



