A+ A A-

От пощата

Не мога да се позная

Не мога да се позная! Аз,  ревнивия,  да позволя това да се случи!

Това става миналата година. Не бяхме ходили много време на море. Аз и не обичам морето. Но в къщи не съм само аз. Бяхме само двамата с жена ми, защото детето бе при родителите й. Решихме да тръгнем вечерта, защото пътищата към морето бяха много натоварени и съобщаваха за големи задръствания. Сутринта около 6ч. бяхме вече в Поморие. 

От Д-р Споделено

Не пожелавам на никого подобно мъчение

Spodeleno.com публикува това писмо без редакция и със съгласието на неговия автор.

Здравейте, Д-р Споделено,

Ето я и моята историйка:

Младо 21 годишно момче съм , да кажем почти 22 щото ще ги навърша след 3 месеца !
Животът ми е много скапан . ако трябва да съм честен и откровен :((( Родителите ми са разведени , много неща съм понесъл от тоя живот още от дете , баща ми ме пребиваше ей така за кеф , в годините когато бях още малък , после се разделиха с майка ми и аз си останах при майка ми да живея , тръгнах на училище обаче бях някакси отхвърлен от средата на младежите , нямах там приятели , момичетата не ме забелязваха , прибирах се много тъжен и мрачен във нас , свалях си раницата от гърба и се просвах в леглото и имах чувството че идва краят ми , болката ме пронизваше и просто бях съкрушен :(